През 1997 година италианският режисьор Роберто Бенини засне филма „Животът е прекрасен“ – за съдбата на евреин, криещ своя 5-годишен син в нацистки концлагер.
По сюжет затворникът обяснява на детето, че това е игра. Трябва да избягва есесовците, не трябва да плаче, да се оплаква и да иска да яде, като тогава ще събере точки и ще си спечели награда – истински танк. Бенини получи три награди „Оскар“ и се прослави в целия свят.
И макар да смята своята история за измислена, режисьорът не си е и помислял, че всъщност историята помни такъв случай.
Янек Шляйфщайн е роден на 7 март 1941 г. в еврейското гето на град Сандомир, разположен на югоизток в окупирана Полша. За пръв път родителите му решили да го скрият, когато момчето било само на годинка: затворниците от гетото били преместени в Ченстохова като роби за фабриката за оръжие HASAG.
Още в първия ден есесовците събрали всички деца като „безполезни за работа“ – малчуганите били изпратени в Освиенцим.
Майката на Янек успяла да скрие детето в мазето, където той прекарал 18 месеца в пълна тъмнина: светлина се появявала само тогава, когато родителите слизали с храна и свещи. Те научили малкия да мълчи: защото звуците можели да привлекат войниците, а също така му взели и котка, за да лови мишките, които биха могли да нагризат Янек.
През септември 1943 година персоналът на фабриката бил заменен от поляци, а евреите отпратили в концлагера Бухенвалд – онзи, чиято врата била украсена от зловещия надпис «Jedem das Seine» – „Всекиму своето“.
Точно тогава Израил Шляйфщайн казал на 2,5 годишния си син: „Сега ще играем на една интересна игра. Обещавам ти вечер три бучки захар. Условията са следните – ти няма да плачеш, без значение какво ще се случи“.
Захарта била огромна ценност и едва умеещият да говори Янек веднага се съгласил. Бащата направил голяма чанта с отвори за въздух, сложил вътре сина, закрил отгоре с дрехите си и нарамил „чантата“ на раменете си.
В Бухенвалд семейството било разделено. Майката на Янек била откарана в друг концлагер – Берген-Белзен, а старците и децата, дошли от другите гета, били разстреляни още във влака, пред очите на затворниците.
Комендантът на лагера щандартфюрер от СС Херман Пистер заявил: „Трябват ни работници, а не гратисчии“. Израил Шляйфщайн тайно завел сина си в бараката, където останал въпросът: какво да направи по-нататък? Двама немци комунисти му помогнали да скрие момчето.
На малкия му давали късчета хляб от оскъдните лагерни дажби, тайно му носели дъждовна вода. Един от пленниците му издялал от дърво играчка – малък кон. Момчето винаги говорело само шепнейки и никога не плачело. „Нужно е, за да не те намерят лошите чичковци – обяснявал бащата. – Иначе ще ни отведат при зла вещица“.
… В крайна сметка тази дървена играчка довела до беля: коня бил намерен по време на оглед на бараката от охранител, 30-годишен роттенфюрер от СС. Той претърсил помещението и се натъкнал на тайника, където се криело момчето.
И тук се случило истинско чудо – есесовецът имал син на възрастта на Янек и на него му допаднало малкото, неусмихнато момче. Роттенфюрерът не само не докладвал на коменданта за своята находка, а оставил детето в бараката, наричайки го „талисмана на Бухенвалд“.
Освен това, наредил да му се ушие „детска“ лагерна роба. Малкият затворник вече го привиквали на сутрешната проверка, за да рапортува в края „Всички затворници са преброени!“
Макар че когато в бараката влизал високопоставените офицери от СС, вкарвали отново детето в тайника – всички деца в Бухенвалд подлежали на унищожение.
Заедно с Янек в различни бараки на Бухенвалд се укривали минимум двайсет деца на възраст до 10 години – почти всички успели да доживеят до края на войната.
В това число и четиригодишният Стефан Цвайг, родил се в краковското гето и изпратен в Бухенвалд през 1944 г. Него го скрили в отделението за тиф на болницата, където есесовците не влизали заради страх от инфекции. Намирайки се сред болни от тиф, в условия на пълна липса на хигиена, детето успешно избегнало заразите, доживявайки освобождението на лагера.
Веднъж (вече през февруари 1945 г.) Янек, случайно останал без надзор, излязъл да поиграе на двора и попаднал на погледа на заместник-началника на лагера. Той обезумял и наредил „да преместят малкия евреин там, където му е мястото“…
Сграбчили момчето, за да го отведат в газовата камера, но баща му измолил няколко дена за сбогуване с малкия, обещавайки в замяна да изготви за есесовеца (страстен любител на конете) красиво седло.
И отново щастливо съвпадение – след два дни изпратили нациста на Източния фронт. Израил Шляйфщайн благодарил на Бога за късмета и скрил сина си в лагерната болница, където се криел до 11 април 1945 година, когато заключените в Бухенвалд вдигнали въстание, хващайки в плен охраната от СС.
След войната станало ясно, че майката на момчето се е спасила – намерили я в Дахау.
Възстановявайки здравето си, през 1948 година цялото семейство отпътувало за Америка: тхяната история станала известна след филма на Бенини, когато в държавните архиви на САЩ била открита историята ан Янек.
Давайки едно-единствено интервю пред журналистите, най-малкият пленник на Бухенвалд отказал други контакти с пресата. Било му тежко да си спомня подробности…
77-годишният Янек Шляйфщайн и днес живее в Ню Йорк. Той разказва, че цял живот спи с включени светлини, защото се бои от тъмното: заради пребиваването си в мазетата на Ченстохова и тъмните ъгли на бараката.
През 1947 г. 6-годишният затворник от концлагера станал най-младият свидетел на съдебния процес срещу охранителите на Бухенвалд, разпознавайки четирима есесовци, най-жестоко малтретирали пленниците.
След този процес 22 служителя на охраната били осъдени на смърт чрез обесване, 11 от тях екзекутирани, а комендантът на Бухенвал Херман Пистер, очаквайки екзекуцията си, умрял от инфаркт в затворническата килия.
Понякога на този свят има не само приказен късмет, но и справедливост…
* На снимката – четиригодишният Янек след освобождаването на Бухенвалд от армията на САЩ.