Има хора които ви харесват, но които са „вредни“ за вас, независимо от това сериозни ли са отношенията ви или са просто поредната афера.
В тези хора има някаква ненаситна неотразимост, а именно в това, че са уж близо до вас, но в същото време недостатъчно близо.
Може би сте паднали в лице в калта, но това не е за първи, както и за последен път.
Обичате мига когато на телефона ще ви светне името точно на този човек. Готови сте на всичко, само за да видите нейната или неговата усмивка. Когато не сте заедно, чакате да видите този поглед, с който тя или той ви гледа.
Но гледате в нейния или неговия поглед и изобщо не виждате отражението, което ви се иска да видите.
Виждате в това отражение усещане за отдалеченост, което ви говори за това, че тя или той няма да са до края с вас и никога няма да бъдат, колкото и да го искате.
Тя или той могат да кажат, че сте прекрасни и на вас ви се исска да повярвате в това, защото думите произвеждат някакво впечатление у нас – или причиняват болка, или даряват щастие.
Част от вас търси болката, която ви дава този човек. Това е сложен цикъл „напред-назад“, свързан с този човек, нямате силата да спрете да се връщате към него или нея. Вие чакате промяна в този човек.
„Може би този път наистина ще бъде различно“, казвате на себе си с упорита наивност. Отново затваряте очи за всичко.
Разбирате прекрасно какво се случва, какви последствия ще има от случващото се и защото това е лошо за вас.
Прекрасно знаете разликата между тези, за които сте на първо място и за кого сте просто допълнение.
В крайна сметка обикновено здравият разсъдък побеждава, но често за това трябва много време. Емоциите ви удрят с голата истината право в лицето, защото твърде бързо сте се предали пред желанието си да го/я прегърнете.
Предполагам, че това може да бъде възприето като слабост или емоционална незрялост, защото до известна степен е точно такова.
казват ни никога да не се съгласяваме на по-малко, отколкото заслужаваме.
Тогава защо просто нее следваме този съвет? Защо се изкушаваме да се отдадем изцяло на човек, който никак не ни цени така както заслужаваме?
Може би това просто ни прави по-човечни, глупави от една страна, хранещи се с надежда от друга, уязвими и в същото време упорити.
Умишлено не се вслушваме в съветите на нашите приятели, макар напълно да осъзнаваме вредата от тази дългоочаквана целувка. Всичко, което ни е нужно, е да ни искат така силно, както ние искаме тях.
Но аз смятам, че дори да не може да контролирате своите чувства, то вие все още може да контролират това как другите хора се отнасят с вас.
Иска ни се силно да вярваме, че хората могат да се променят заради нас, но трябва да погледнем истината в очите, това никога няма да стане. Важно е да го разберете и приемете.
Въпросът е в това колко дълго може да търпите всичко това, а част от решениетп се заключава в осъзнаването на своите предели и на това какво наистина ви е необходимо. Всичко това не е лесно, но в крайна сметка вашето щастие е само във вашите ръце.
Някои хора, независимо от това колко силно ни привличат, не си заслужават.