Решил съседът да пие, а няма с кого. Повикал котката…
В плевнята на съседа ми по вила Валери се завъдили плъхове и мишки. Тогава решил да не философства много и си взел котка. Взел огромен рижав котарак и го закарал на вилата.
Само че котката се оказала специална – от гризачите й се разтрепервали краката и изпадала в истерия. Но не изхвърлил животинката заради тази слабост. Оставил котарака и си заживели така: Валери гонел сам гризачите, а котката с право се страхувала от тях.
И някак си есента Валери отишъл на вилата, носейки със себе си половин литър водка. Но нямало с кого да пие! В селото само баби, децата са малки, а мъжете работят. Да пие сам не е вариант, затова Валерката решил да приобщи котарака към това мъжко дело.
Налял си водка в чашата, а на котарака щедро сипал в чашата валериан, след което седнал на масата. Валери изпил своята бутилка, котаракът излочил цялата чаша валериан и започнал да се търкаля по пода със свеж вид.
После раздрусал глава и бодро изтичал към плевнята, в която било пълно с плъхове… Котаракът едва не счупил с главата си вратата на плевнята, поразходил се малко там и се появил на верандата на къщата с огромен мъртъв плъх в устата си.
Захвърлил трупа му до вратата и с вид на победител отишъл до дивана.
На другата сутрин Валери излязъл по-рано на верандата, непосредствено зад него се тътрил сънливият котарак. Той блажено се протегнал на слънцето, после обърнал главата си и…. видял убития от самия него плъх!
Такава истерия Валери не бил виждал, даже когато разбил любимата ваза на жена си… Наложило се отново да слага капки валериан на котарака…