Веднъж при Ърнест Ръдърфорд, президент на Кралската академия, се обърнал колега за помощ. Той смятал да постави най-ниската оценка по физика на един от своите студенти, който от своя страна твърдял, че заслужава повече.
И двамата – преподавател и студент – се съгласили да разчитат на решението на трето лице, независим арбитър. Изборът се паднал върху Ръдърфорд.
Изпитният казус гласял: „Обяснете по какъв начин може да се измери височината на сграда с помощта на барометър?“
Отговорът на студента бил: „Трябва да се качите с барометър на покрива на сградата, да пуснете барометъра до долу на дълго въже, а след това да го издърпате обратно и да измерите дължината на въжето, която ще покаже и точната височина на сградата“.
Случаят бил наистина сложен, защото отговорът бил напълно пълен и верен! От друга страна, изпитът бил по физика, а отговорът имал много малко с прилагането на знанията от тази област.
Ръдърфорд предложил на студента да опита да отговори още веднъж. Дал му шест минути за подготовка, като го предупредил, че отговорът трябва да демонстрира знание по законите на физиката.
В продължение на 5 минути студентът така и не написал нищо на листа си. Ръдърфорд го попитал дали се предава, но той заявил, че има няколко решения на проблема и просто избира най-добрия.
Заинтересован, Резерфорд помолил младежа да пристъпи към отговора без да чака изтичането на поставения срок.
Новият отговорна въпроса гласял: „Качете се с барометъра на покрива и го хвърлете долу, измервайки времето на падане. След това, използвайки формула, изчислете височината на сградата“.
Тук Ръдърфорд попитал своя колега преподавател доволен ли е от този отговор. Този път, най-накрая, отговорът бил признат за удовлетворителен. Все пак студентът споменал, че знае няколко отговора и го помолили да ги разкрие.
– Има няколко начина да се измери височината на сграда с помощта на барометъра – започнал студентът. – Например, може да излезете на улицата в слънчев ден и да измерите барометъра и сянката му, а също така да измерите и дължината на сянката на сградата. След това, решавайки несложна пропорция, да се определи височината на самата сграда.
– Не е зле – казал Ръдърфорд. – Има ли и други начини?
-Да. Има един лесен начин, който съм сигурен, че ще ви хареса. Взимате барометъра в ръце и се изкачвате по стълба, прилепвайки барометъра до стената и отбелязвайки отметки. Изчислявайки броя на тези отметки и умножавайки го по размера на барометъра, ще получите височината на сградата. Напълно очевиден метод.
-Ако искате по-сложен метод – продължил той, – то привържете към барометъра въже и, провесвайки го като махало, определете величината на гравитацията в основата на сградата и на нейния покрив. От разликата между тези величини, по принцип може да се изчисли височината на сградата. В този случай, привързвайки към барометъра въже, може да се качите с вашето махало на покрива, и провесвайки го, да изчислите височината на сградата според периода на прецесия.
-Най-накрая – заключил той – сред многото други начини за решаване на дадения проблем най-добрият, ако позволите, е следният: да вземете барометъра със себе си, да намерите управителя и да му кажете: „Господин управител, имам страхотен барометър. Той ще бъде ваш, ако ми кажете височината на тази сграда“.
Тогава Ръдърфорд попитал студента наистина ли не знае общоприетото решение на тази задача. Той си признал, че знае, но добавил, че му дошло до гуша от училища и университети, в които учителят налага на учениците своя начин на мислене, който невинаги приема нестандартни решения.
Този студент бил Нилс Бор (1885–1962) – датски физик, лауреат на Нобелова награда през 1922 година.