Знаете ли как си е отишъл Буда от този свят? Когато си е тръгнал, той е изразил учението си в две думи. Отровил го е един човек, заради невежеството си.
Той, разбира се, не искал да отравя Буда, той искал да го нахрани по достоен начин, поканил го на гости и го нагостил.
Но го нагостил с гъби, които по това време на годината били отровни. И когато ял от гъбите, Буда разбрал, че те са смъртно опасни. И затова изял всичко, за да не остане нищо за човека и да спаси живота му.
А човекът посрещнал Буда с любов, без да се досеща за нищо, и го хранел с такава любов, че Буда приемал това с благодарност. Благодарил и си тръгнал.
Когато учениците пристигнали, го попитали: „Какво Ти е, Гуруджи, защо лежиш цял ден по гръб?“
„Гъбите са отровни. Ядох ги на обяд, но са с отрова“.
Повикали лекар. Лекарят дошъл: „Късно е, отровата е влезнала в кръвта, не мога да направя нищо. Той умира“. И учениците започнали да проклинат човека, който е отровил Буда.
Но Буда казал: „Той е много добър човек, не го проклинайте, той ги приготви с любов, нахрани ме с любов, той ми беше като майка. Първият човек, който ме нахрани, беше майка ми. А той е последният човек, който ме нахрани на този свят. Уважавайте го“.
„Как да го уважаваме, той Те е убил! Проклинаме го, тъй или иначе!“
И тогава Буда вдигнал пръст и казал:
„Вие не сте разбрали учението Ми“.
Четете внимателно, днес става въпрос за същото, макар и след толкова много време. Буда е бил прав. Какво казал Той?
„Вие не сте разбрали учението Ми. На Буда може да се даде отрова, но от Буда ще излезе само любов“.
Ето това е трансформацията. Ето защо е нужен човек на този свят. Да трансформира всичко лошо в добро.