Хората винаги ме питат какво искам от живота и им изглежда, че това е прост въпрос с прост отговор. Но не е така. Или, в крайна сметка, не е толкова просто. Защото аз видимо искам твърде много неща, които, може би, си противоречат едно на друго.
Мисля си, че просто искам да бъда щастлива. Да се усмихвам сама на себе си. Искам да бъда тази, която си заслужава да бъде обичана. Да, искам да обичам себе си.
Искам да бъда спокоен човек. Не искам твърде много да реагирам на неприятностите в живота и да се стремя да не им позволявам да ме разсейват. Искам да бъда мотивирана, амбициозна и ефективна.
Искам да бъда честна. Искам просто да бъда жива и истинска. Също така винаги искам да бъда разбираща и съчувстваща, а не осъждаща.
Искам винаги да помня коя съм и какво имам. Искам да живея в сегашния момент. Нямам против да си спомням миналото, но не искам да зациклям на него. Харесва ми да гледам в бъдещето, но не прекалено вторачено, за да не забравя да попивам в себе си всеки миг от хубавия ден точно днес.
Не искам да бъда ревнива или завистлива. Не искам да се сравнявам с другите, но мечтая да се науча искрено да се радвам за тях. Искам да обичам всеки толкова, колкото мога. Искам да правя това без страх и съмнения.
Искам да бъда човек, който винаги се смее. Искам постоянно да си припомням радостното и да се усмихвам и смея. Това ме прави жива.
Искам да бъда човек, когото хората смятат за добър приятел. Искам да им бъда опора и подкрепа и да мога да им помагам. Стремя се да бъда човек, на когото могат да разчитат, когато им се струва, че няма на кого друг да разчитат.
Искам да съм ценна. Да вдъхновявам хората. Да мотивирам всеки човек, който е с мен. Искам да бъда по-добра и хората около мен да бъдат по-добри и да направим света около нас по-добър.
Искам да ме ценят и никога да не ме възприемат като даденост.
Искам да бъда естествена. Инстинктивна. Просто самата себе си. И да, искам да обичам и уважавам себе си.
Автор: Марина Павлова