Когато говорим за възпитаването на децата, то главната роля, разбира се, е на мама и татко. Но не по-маловажна роля във формирането и развитието на личността играят и другите близки роднини – бабите и дядовците.
Независимо дали живеят заедно със семейството ли не, тяхното влияние върху децата е съществено.
Преди всичко това се отнася за грижата, която бабите и дядовците оказват, докато родителите са на работа. Така в голяма степен те помагат да се свали напрежението и натоварването върху родителите.
Немалко майки и бащи смятат, че нашите родители не са способни да възпитават внуците, че само ще развалят детето, позволявайки му много волности. Това е стеротип, който има малко общо с действителността.
Защото неслучайно народът казва, че човек става истински родител едва с появата на внуците си.
Най-често именно бабите и дядовците дават увереност на детето в себе си, адекватно приемане на живота.
Раждането на бебето дава на бабите и дядовците увереност в продължаването на техния собствен живот и продължението на рода: чрез децата те предават своя опит и родова памет.
Когато млада двойка роди първото си дете, мама и тати могат да смятат за въпрос на чест да се справят с всичко сами, но понякога прясно станалите майки все пак се нъждаят и от съветите на собствените си майки.
Както казва един семеен психолог, „да бъдеш зрял човек, значи да следваш съветите на родителите си тогава, когато се разминавате с тях в мненията си“.
Важно е в семейството от самото начало да се изясни мястото на всеки: бабите и дядовците никога няма да заместят родителите.
Ако сте млади мама и татко, е важно да се научите да приемате помощта на бабите и дядовците, без да се чувствате нито виновни, нито задължени „да изплатите дълга към родителите си“.
Разбира се, гледането на децата е удоволствие за бабите и дядовците, но следете за това да не злоупотребявате с желанието им да помогнат.
Трябва да се отбележи, че сред децата възниква силна привързаност към бабите и дядовците, ако те всеки ден се грижат за детето или пък детето живее при тях.
И когато се окаже, че е дошло време да отиде на ясла или да се премести на друго място, детето може дълбоко да страда заради раздялата.
Дядото и бабата заемат толкова важно място в живота на детето и зщото те не изискват нищо от него, не го наказват и не му се карат, но постоянно споделят с него ссвоето душевно богатство.
Следователно, ролята им във възпитанието на малчуганите е безспорно важна и много значителна.