Когато обичаш някого, приемаш човека точно такъв, какъвто е, с всичките му недостатъци. Не се оплакваш, че отношенията ви биха могли да бъдат по-добри, ако той промени нещо в себе си. Щастлива си от нещата такива, каквито вече са.
Никога не трябва да искаш да се промени, защото си се влюбила в него такъв – неидеален, несъвършен човек – и би било нечестно да искаш да бъде някой друг, а не себе си.
Когато обичаш някого, приемаш малките му странности. Приемаш миналото му. Приемаш опита му.
Това не значи да му позволяваш да се държи лошо с теб. Това не значи, че трябва да намираш оправдания за лошото му поведение. Не значи, че трябва да мълчиш, когато прави нещо лошо.
Ако той се отнася към тебнеуважително, ако поведението му е неприемливо, тогава трябва да си тръгнеш. Трябва да спреш да опитваш да поправиш счупеното и най-хубавото, което можеш да направиш за себе си е да си отидеш.
Но ако връзката ви е здрава, уважавате се един друг и си оставате верни, тогава правилата са други.
Когато обичаш някого, разбираш защо може да ти се сърди или да не ти се доверява. Може и да не ти харесва това, но разбираш защо се държи така. Разбираш как изглежда ситуацията в неговите очи.
Когато обичаш някого, приемаш извиненията му, щом той осъзнае, че е сгрешил, защото знаеш, че той не се ядосва на теб, а на нещо, което е било в миналото му, но той още не е забравил докрай.
Когато обичаш някого, му даваш още един шанс, ако той обещае да се промени и да стане по-добър. Даваш му възможност да направи всичко правилно, без да му припомняш грешките.
Когато обичаш някого, приемаш недостатъците му. Приемаш неговия опит. Приемаш, че не е идеален.
Не го виниш за това, че има проблеми с доверието. Не го караш да се чувства виновен, че и до днес преживява болките от миналото. Подкрепяш го. Оставаш до него и помагаш.
Когато обичаш някого, никога не посочваш на човек недостатъците му. Не използваш неговите травми в спор. Не понижаваш самочувствието му.
Когато обичаш някого, с всички сили се опитваш да разбереш през какво е преминал. Подканваш го да се открие. Изслушваш неговата история. Не се плашиш от сълзите му.
Когато обичаш някого, вие сте като един отбор. Опитвате се да си помагате един на друг. Опитваш се да го убедиш, че историята му не е длъжна да се повтори, защото никога няма да му причиниш такава болка, каквато са му причинили преди.
Когато обичаш някого, не е нужно той да е идеален, защото той вече е идеален за теб.