Наскоро излезе извън строя чайникът на родителите ми. Най-обикновен електрически чайник с копче. Баща ми реши, че може сам да го поправи и се зае с работата.
Устрои се в кухнята, положи инструментите, бързо разглоби чайника, спои там няколко жички и го сглоби отново. Включи го, чайникът закипя.
Изведнъж вижда: на масата стои някакъв детайл, за който не е намерил място – еластична извита метална тел дълга около 20 сантиметра.
Баща ми я стисна в ръце и започна да разглобява нещастния чайник отново, въртейки тази телчица, но тя по никакъв начин не пасваше никъде.
Промърмори, сглоби чайника отново без нея, включи го – всичко работи. А този излишен детайл извади мазоли на очите… Разглоби го още веднъж… И така до посред нощ той сглабяше и разглабяше злополучния чайник.
На сутринта баща ми тайно пъхна чайника заедно със страничния детайл в кашон (естествено, беше го срам да признае пред жена си, че не е могъл да се справи) и отиде на работата си при своите електротехници.
Те усуквали-въртели детайла, но така и не разбрали за какво служи тази телчица. Посъветвали баща ми да занесе чайника на ремонт, там със сигурност щели да разберат.
Но баща ми не искал да признае и пред чужди хора собствената си безпомощност, затова решил да вземе чайника вкъщи и да го погледне още веднъж. Занесъл го, разглобил го, подредил акуратно всички части, седнал и започнал да медитира над тях…
Тогава в кухнята влезнала майка ми и започнала както обикновено да задава въпроси на баща ми – как е минал денят му, как са нещата на работа. И без да спира да говорои, отишла при излишната телчица, взела я и започнала да я поставя в сутиена си.
Очите на баща ми изскочили върху челото, а майка ми попитала:
– Къде намери банела на сутиена ми? Преди няколко дни го свалих и го сложих на масата, а после изчезна някъде безследно…
Дълго след инцидента баща ми се цупи на майка ми…