Загубата на домашен любимец е истински удар за всеки човек. Защото за мнозина животните са членове на семейството.
Ърнест Монтегю знае какво значи да се лишиш от някой много близък. Когато неговото куче, черно-белият питбул Боло починал, той решил да му отдаде последно уважение. И написал няколко трогтелни и мъдри слова, които не могат да не развълнуват:
„Този, който смята, че се е лишил от кучето си заради неговата смърт, не е прав. Кучетата не умират никога. Те се уморяват, остаряват, костите ги болят. Но не умират.
Техният свят е какафония от миризми. На цветя, пилешки кокали, мирис на друго куче. И вашата. Това е, което прави техния свят идеален и в идеалния свят няма място за смърт. Разходката с вас – това е всичко, което те имат.
Когато мислите, че то е умряло, това не е така. То просто е заспало във вашето сърце. Впрочем, там то маха с опашка. Ето защо така ви боли сърцето, а върху очите ви се появяват сълзи. Как да не плачеш, ако в гърдите ви маха с опашка щастливото куче? То ви казва: „Благодаря ти, че ми даде най-доброто и най-топлото място за сън – твоето сърце“.
След няколко години то ще спи по-дълбоко и по-дълго и вие също. То беше ХУБАВО КУЧЕ и вие и двамата го знаете. Кучетата не са „мъртви“. Всъщност това никога не се случва. Те спят във вашето сърце и се събуждат, когато не очаквате. Такива са те!
На мен ми е мъчно за хора, чиито кучета не спят в сърцата им. Само сте загубили. Извинете, сега имам нужда да поплача…“
Прочитайки тези невероятни думи, няма нужда да се добави друго. Голямо благодаря, Ърнест!