Любовта е познаване. Познаваме се един друг в този живот. Така е смятал Платон, а преди него и други древни мислители.
Душите се срещат и се познават един друг. И отново искат да бъдат заедно. Макар и това невинаги да се получава. Но както често в разказите се среща репликата: „Видях я и разбрах — това е моята жена“. Или „Срещнах го и разбрах — това е моят мъж“. Мъжете, колкото и да е странно, познават по-често. Макар по принцип да са далеч от мистичното.
Братът на дядо ми в своята книга за войната пише как отишъл доброволец на седемнайсет години. И ешелонът стоял на гара Кузино. И едно бяло момиче ученичка му дала котлет с картофи. А той на нея — сапун. И на фронта той знаел, че няма да го убият.
Как могат да го убият, ако на станция Кузино си има бялата девойка? И стигнал до Берлин, а после постъпил в университет.. И на стълбите тази бяла девойка. Разбрал, че я наричат Зоя. И, разбира се, се оженил за нея.
Защото любовта е съдба. И не трябва да се вълнувате, че ще пропуснете и няма да познаете своята любов. Ще я познаете. Обещавам твърдо. И възрастта също не е важна. Случвало се и на шейсет да я познават. И на повече. Времето играе такава важна роля само в земния живот. Това го знаел мъдрият Платон. И се потвърждава от съвременните физици.
И аз се присъединявам към тази гледна точка. Важното е да бъдете внимателни и да се доверявате на своите чувства. И да вярвате в любовта. И тези, които вече са познали любимия човек, разбират какво имам предвид. А на тези, на които им е тепърва съдено, ще разберат после.
А аз от цялата си душа ви желая да обичате и да бъдете любими. Заради това си струва да живееш.
Автор: Анна Кирянова