Ако презираш малките, настъпи скорпиона и веднага ще осъзнаеш грешката си… Както си разбрал, драги читателю, става дума за грешките. Това е нещо, което правим всеки ден и ни е простено, все пак ме обикновени хора. Но когато грешки правят ГОЛЕМИТЕ… ооо, тук започва интересното. И така, да се отправим на едно пътешествие към грешките от миналото.
• Смята се, че основен проблем на Наполеон по време на Руската компания били партизаните и студът. Точно тези фактори не са били взети под внимание от стратега. Върху същото гребло по-късно стъпил и Хитлер, който не се бил поучил изобщо от грешките на Наполеон.
• Според първоначалния проект, кулата в Пиза трябвало да бъде стройна красавица. Но 10 години след строежа на обекта започнал да се появява непредвиден наклон.
• Разработчиците позиционирали „Титаник“ като най-големия, напълно безопасен и непотопяем кораб. Точно затова на него имало катастрофално малко спасителни средства. Тази грешка коствала живота на повечето пасажери.
• Звукозаписната компания Decca Records бързо осъзнала грешката си, след като нарекла музиката на младата група Beatles безперспективна и непопулярна.
• Голямата грешка на персите била екзекуцията на посланика на Чингис хан. Освен това, те изпратили и главата на посланика на великия хан.
• Виждайки пустеещите брегове, холандците записали новия континент като непригоден за живот. А след 10 години тук минали англичаните и присъединили Австралия към Британската империя.
• През 15 век Китай решил да се „самоизолира“, отказвайки се от търговия с всякакви други държави.
• Благодарение на класическата грешка на Колумб днес между Северна и Южна Америка има група острови на име Западна Индия.
• Точно 12 книгоиздателства са сметнали, че Хари Потър няма да се хареса на читателите и са отказали на Джоан Роулинг да издадат нейното произведение.
Разбира се, това далеч не са всички грешки и неуспехи от миналото, всъщност са много повече. Но стига за негативното! Нека видим и един позитивен случай в нашия живот:
На 1 март 1950 година църковен хор от град Биатрис (САЩ) трябвало, както всяка сряда, да е събере за репетиция. Но всички хористи закъснели катастрофално. Свещеникът, жена му и дъщеря му не могли да дойдат навреме, защото момичето твърде дълго избирало каква рокля да си сложи.
Друго момиче загубило близо четвърт час, за да запали колата си, която преди това никога не правела такъв проблем.
Друга била задържана в колежа, решавайки задача по геометрия. Още две не могли да се откъснат от радиото, по което вървяло любимото им предаване. Някой си легнал след обяд да полегне и по най-баналния начин се успал.
Така или иначе никой (!) от 15 участници в хора не отишъл в уреченото време, 19:20. А едва пет минути по-късно пустеещата църква… била взривена.
Хористите, чиито обичайни места били в руини, нямало причина да се оплачат от съдбата. По-скоро обратното, трябвало да благодарят за щастливата случайност. Но дали е случайност?