Вкъщи имаме змия. Храним змията с живи мишки. Така че купуваме мишки и ги даваме на змията. Поредното мишле не искаше много да бъде изядено, ухапа дъщеря ми, която се опита да нахрани с него змията и ухапа и змията.
Понеже не бил изяден след това, то дъщеря ми го сложила в картонена кутия, в която го донесоха от магазина и го остави на балкона – утре ще се опитаме да го нахраним. Навън бе ранна пролет.
На следващата сутрин на терасата намерихме изгризаната кутия без мишката. Тъй като там беше страшен бардак, то не потърсихме мишката, а оставихме нещата както са си за по-добри времена.
По-добрите времена дойдоха лятото, когато се готвехме да поставим климатик и пратихме сина да почисти терасата. При почистването бе намерена мишката, жива.
При опит да я хване синът ми бе ухапан, но не се предаде, хвана мишлето и го сложи в трилитров буркан. Какво е яла мишката през тези месеци на терасата, не питайте – не знам. Буркана през нощта го оставихме на масата в кухнята.
Посред нощ отидох до кухнята и открих редом до буркана котката, която внимателно гледаше какво се случва в буркана.
Понеже не ми се искаше посред нощ да събирам парчета от буркан и да ловя сред тях котка и мишка, то мишлето в буркан поставих върху хладилника. (котката сама се махна от масата, когато ме видя, а на хладилника не се качва).
На сутринта семейството се събуди и реши да помисли какво да прави с новия неочакван съквартирант.
Бурканът върху хладилника беше празен… Перспективата да ловим мишка из целия апартамент не зарадва никого, но все с нещо трябваше да се почне. Върху хладилника лежеше сандвич, загърнат в плик. При опит да определим пътя, по който мишлето бе поело от хладилника, то бе открито в сандвича, силно сражавайки се срещу опити да бъде хванато.
В крайна сметка: синът ухапан, мишката пъхната в буркана. Семейството се заинтересува как е успяла да излезе от трилитров буркан. Мишката не се забави с демонстрация.
Оказвайки се за пореден път в буркана, мишлето огледа предмета тип „Тук вече съм бил“, направи никак не лош скок (вероятно 3-4 пъти колкото ръста му) и се закрепи с предни лапи върху края на буркана. Направи едно силово и ето го пак на свобода.
Бе заловен, върнат в буркана. И така 5 пъти подред, докато не затворихме капака. Като цяло не успяхме да решим къде да го пуснем, затова сега у нас живее мишка.
Купихме му нормална клетка. Може да се каже, че котката се сдоби с телевизор – седи и гледа внимателно клетката. Децата кръстиха мишлето „Последния герой“ и трябва да кажа, че си заслужи напълно прякора. Мисля си, че може да му намерим някоя женска – такъв генофонд не бива да пропада…