Всички обичаме сравненията и често съзнателно или несъзнателно ги правим: сравняваме се с другите, сравняваме своето време с миналото, сравняваме своята култура с другите, сравняваме менталното си ниво, здраве и медицина. И когато ви изглежда, че това, което имаме тук и сега, е много малко и не е достатъчно за щастие, просто прочетете това.
Отрезвяваща статия на психотерапевта Адриана Имж:
Да, преди не е имало рак. Защото не са го диагностицирали. Човек умирал и край.
Не е имало проблем с алергии към ваксини. Децата умирали от дифтерия и това е.
Нямало е проблем с контрацепцията. Хората просто раждали и изкарвал децата на студа, уморявали ги от глад.
След откриването на Америка половин Европа измряла от сифилис, а половината индианци – от грип. В Англия по времето на крал Хенри, онзи същия с Анна Болейн, обикновен грип покосил половин Лондон.
Не е имало проблем със силните жени. Жените просто не са имали паспорти, права, възможности, избивали са ги и са ги изнасилвали и това не се смятало за проблем или престъпление. И не е имало никакви проблеми с оргазмите – не е имало оргазми.
И с извънматочната бременност и следродилната депресия не е имало проблем. Извънматочната бременност била само една. Жената умирала и това е. И депресия сред жените не е имало. Имало е тежка работа. Тези, които не са умирали при раждането, на 40 често били със смъкнати матки – заради постоянната тежка работа. Не е имало и превръзки.
На всички, които искат красиви рокли и балове, препоръчвам да прочетат мемоарите на Екатерина Втора. Да, да, жената на наследника на престола, а после императрица.
Там е описано за варицелата, женските проблеми, битовите трудности и много друго сред благородниците. Да-да, сред тези хора, които притежавали всички блага на онази цивилизация.
В процеса на четене ми направи впечатление, че сега живея не просто по-разкошно, а много пъти по-разкошно от императрицата.
Прабаба ми и първата жена на дядо ми са умряли при раждане, половината братя и сестри на баща ми са умрели от инфекции, които сега изглеждат като ужаси от приказките.
И това не е глухото средновековие, а двадесети век. И като цяло, който иска остри усещания, може да вземе женската енциклопедия от осемдесетте и да прочете за женската хигиена.
Някъде там, преди сто години, родилните ми болки биха убили или мен, или дъщеря ми.
Когато ме питат в какво време бих искала да живея, отговарям – сега. Не зная какво ще е в бъдеще, но сега имам дънки, маратонки, дезодорант, мой личен недвижим имот, задграничен паспорт, контактни лещи, средства за хигиена и контрацепция, възможност да работя и уча във всяка страна.
Мога да се разведа просто защото не искам да живея с този човек. Мога да карам кола. Мога да си купя средства за самозащита, както и да се науча да се бия, за да защитавам себе си и своите близки, и, да, има шанс заради превишена самоотбрана да ме вкарат в затвора. Но пък няма да ме замерят с камъни и да ме хвърлят от скалата като опозорена.
В това общество има куп проблеми, но в сравнение с това, което е било, е страхотно.
И желаещите да се върнат назад просто не разбират къде ще попаднат.
Аз разбирам. Аз знам каква титанична работа е била свършена, за да постигнем това, което е сега.
И аз съм щастлива да живея тук и сега.