Алесандро Мореши е известен кастрат от 19 век. Единственият, чийто глас е бил записан на фонограф и записът се е запазил до наши дни.
Презз 1588 година папа Римски Сикст V издава указ, забраняващ певческите изпълнения на жени на сцената. В началото женските партии се изпълнявали от момчета, но при достигане на пубертета гласът на певците губел своята чистота, висота и гъвкавост. За да запазят тези качества, талантливите певци били кастрирани и превръщани в евнуси.
Процедурата по скопяване се извършвала, когато момчето навършело 8 или 9 години. Независимо, че операцията била бърза и като цяло простичка, смъртността при нея била значителна – от 20 д0 70 % от момчетата загивали заради низката квалификация на хирурзите и нехигиеничните условия.
Като обезболяващо на детето давали питие, съдържащо опиум, или му притискали сънната артерия, за да го доведат до полусъзнателно състояние. След изваждането на тестисите момчето било поставяно във вана, пълна с ледена вода. Това намалявало болката и кръвотечението.
Само в Италия през 17-18 век ежегодно скопявали около 5000 момчета, които след 7 години обучение в певческа школа можели да славят Бога със своето пеене.
След такава операция у момчетата, когато ставали възрастни, липсвала адамова ябълка и заради липсата на хрущял гласът оставал тънък и нежен, а ларинксът запазвал пластичност, характерна за дете.
Така гласът на момчетата-кастрати се отличавал с изразителност, гъвкавост, експресия, височина. Благодарение на многочасови занимания (до 6 часа дневно) гласовите връзки оставали силни и с лекота издържали продължителни изпълнения.
Заради ниското ниво на тестостерон мускулната маса и телосложението на момче-кастрат било по-близо до женски тип. Затова те можели да имат непроропоционално дълги ръце и висок ръст.
Но не всички били затлъстели, някои притежавали ангелска красота. Фаринели, Раунцини, Матеучи тяхната външност е била толкова красива, колкото и гласът им.
През 17 век се заражда жанрът опера и кастратите стават главни солисти. Мнозина композитори като Глук, Хендел, Монтеверди пишат произведенията си, като ги градят за кастратите, които ще изпълняват основните арии. Понякога певческата група можела да се състои от 7 кастрати и 1 баритон или бас.
Кастратите, особено постигналите успех, често се държали като истински оперни диви. Следили за своята външност, устройвали интриги, слагали прът в колелото на другите изпълнители. Нарцисизмът бил характерен за юношите-кастрати.
Те, особено тези, които били скопени малко преди половото съзряване, се възприемали като отделен пол и представлявали сексуален интерес и за мъжете, и за жените. Някои кастрати запазвали полово влечение и ерекция, затова с охота ставали любовници на богати, знатни дами които осигурявали своите протежета и насърчавали кариерата им.
Но въпреки че хиляди момчета ежегодно се подлагали на кастрация, успех постигали само единици.
Алесандро Мореши е последният певец-кастрат от Сикстинската капела. Той бил роден в семейството на римски католици. Причината за кастрацията му не е известна.
Според някои данни момчето страдало от ингвинална херния, която в онези времена се лекувала само по подобен радикален начин. Други източници твърдят, че скопяването на момчето било направено само като част от подготовката му за певец.
През 1870 година Мореши постъпва в школата на Свети Салваторе в Рим и благодарение на наставничеството Гаетано Капочи става първо сопрано в хора на базиликата.
След това го зачисляват в постоянната група на певците, които се изявяват пред местната аристокрация. Концертите се ползвали с голям успех и такива вечери винаги събирали много хора.
През 1883 година Мореши пее партията на серафима в ораторията на Бетховен „Христос на Елеонската планина“. След това представление жителите на Рим дали на Алесандро прозвището „римския ангел“.
По-късно Алесандро става първо сопрано в Сикстинската капела и остава там в продължение на 30 години. За да се изкачи по кариерната стълба, на Алесандро му трябвало доста време. Едва след като през 1886-та най-старият кастрат в капелата починал, Мореши успял да заеме поста на диригент на хора.
По-късно станал генерален секретар, а след това – временен ръководител.
През 1903 година була, пусната от папа Пий X, изисквала официално да се забранят кастратите в църквата. Отсега нататък всички хорови и солови партии трябвало да се изпълняват от юноши. Още преди появата на тази разпоредба обстановката в капелата била напрегната.
През 1902 година Мореши записва пеенето си на фонограф. Следващият запис е през 1904 година. Сред изпълнените от него арии са „Аве Мария“ на Бах, „Разпятие“ на Росини, „Идеале“ на Тости и друг произведения.
Алесандро Мореши умира през 1922 от пневмония и е погребан на гробището Верано близо до Рим.