Позволи на себе си! Да грешиш. Да се суетиш. Да се променяш. Да се удивляваш на новото дори да си на 60, дори да си на 16.
Позволи си да не отговаряш на провокации. Позволи си да не се оправдаваш, да не доказваш, да не разубеждаваш.
Позволи си да оставяш. И да си тръгваш. От тези, които не са по твоя път. От тези, които ти пречат. От тези, които не те обичат.
Позволи си да бъдеш себе си.
Позволи си да бъдеш различен. Да не подхождаш към никакви категории, рамки, стереотипи, типологии и видове. Не оправдавай ничии очаквания и да не действаш в угода на някого против своята воля.
Позволи си да не бягаш пред локомотива. И зад него също не бягай. Просто не бягай. Може би дори да изчакаш влака, тръгващ в правилната посока. И да легнеш в спалния вагон, а не да седиш прав в котелното, хвърляйки въглища.
Позволи си понякога да не мислиш за мъжа. Или любимия. Или любовника. Не мисли за него известно време. Нито къде се е забавил, нито защо не отговаря вече 20 секунди на съобщението ти, нито защо не ти е купил цветя. Не мисли за него. Мисли за себе си.
Позволи си да се занимаеш със себе си. Поне час на един. Един час, дори ако той е съставен на разкъсани минути-парчета. Позволи си да не си казваш: „Нямам време за себе си“. Имаш. Позволи си да го вземеш за себе си.
Позволи си да мечтаеш. И задължително голямо. Позволи си да мечтаеш за невъзможното (откъде знаеш, че е невъзможно?)
Позволи си да бъдеш себе си. Позволи си да бъдеш достойна за всякакви пари, всяка награда, всяка слава, голямата любов, великолепната почивка.
Просто си позволи. Позволи си да бъдеш себе си.
Първоначално ПРОСТО СИ ПОЗВОЛИ. После ще видиш какво ще се случи.