Много-много отдавна Водата и Огънят решили да бъдат приятели. Само че приятелството им завършвало твърде бързо – ту Водата се изпарявала, ту Огънят изгасвал…
Помолили Човека да ги помири.
Човекът взел парче суха глина и помолил Водата да я овлажни, за да омекне. След това я смесил и размесил както си трябва. Глината станала гъвката и пластична.
Човекът изваял от нея гърне, изящен светилник-лампа и свирка-играчка. После се обърнал към Огъня за помощ.
Огънят опекъл добре всичко това, придавайки на изделията сила…
Човекът налял в гърнето Водата, а в светилника масло за Огъня. Глината свързала един с друг Огъня и Водата.
А Човекът научил сина си да свири на свирката песен за приятелството между Огъня и Водата.