На 10 февруари 1992 година зрителите виждат премиерата на еротичния трилър, превърнал се в класика на този жанр – „Първичен инстинкт“.
Точно с този филм в Холивуд започнала истинската сексуална революция, защото преди Пол Верховен никой от режисьорите не се осмелил да снима откровени сцени в близък план.
Но „Първичен инстинкт“ бил показан във всички кина на страната и станал един от най-печелившите филми на 90-те. При това скандалите го съпровождали и по време на снимките, и след премиерата.
Режисьорът Пол Верховен вече бил направил известните блокбастъри „Робокоп“ и „Зов за завръщане“. Затова за следващия си филм той поискал хонорар от 5 милиона долара.
Още 15 милиона отишли за заплата на Майкъл Дъглас – продуцентът виждал точно него главната роля, защото другите актьори (Харисън Форд, Робърт Де Ниро, Том Ханкс, Силвестър Сталоун, Джак Никълсън, Брус Уилис, Ал Пачино) отказали да се появят в кадър напълно голи и да участват в сексуални сцени без дубльори.
Така, още преди началото на снимките, кино компанията изхарчила повече от 20 милиона долара.
Сценарият за филма написал Джо Естерхас. През 80-те той преживял трудни години, предишните му работи се провалили в бокс офиса. И тогава той си спомнил за измисления още през 1970-те години сюжет за жена-злодей.
Според легендата Естерхас се затворил в апартамента за 13 дни и на един дъх написал сценария на „Първичен инстинкт“. За своята работа той получил рекордните 3 милиона долара.
Главните герои имали реални прототипи. Образът на Ник Къран (Майкъл Дъглас) бил вдъхновен от полицай, когото сценаристът някога познавал. Той застрелял 3 човека и на Естерхас му се струвало, че му харесва да убива.
А пък писателката Катрин Трамел (Шарън Стоун) се появила след среща на сценариста с една стриптийзьорка, която, преспивайки с него, заявила, че е убила няколко от своите любовници. Така ли е било наистина не е ясно, тъй като Естерхас все пак бил пощаден, но този случай подсказал на сценариста идеята за сюжета.
Финалната версия на филма е доста по-различна от сценария. Откровените сцени първоначално били много по-малко, но продуцентът настоявал филмът да бъде възможно най-скандален и режисьорът го подкрепял в това.
Естерхас бил против. Много моменти от сценария били споменати мимоходом, например намеците за бисексуалността на главната героиня, но всеки подобен намек в резултат бил превръщан в откровена еротична сцена.
Дъглас и Верховен настоявали на финала на филма полицаят да застреля злодейката, но сценаристът успял да отстои идеята си за безпомощността на мъжа пред очарователното въплъщение на злото.
Дискусиите били много бурни, никой от съавторите не искал да отстъпи. Накрая стигнали до компромис: Естерхас се примирил с това, че по неговия сценарий ще снимат твърде откровено кино, а Дъглас и Верховен се съгласили, че злото ще надделее. Но с това конфликтите не спрели.
Твърде дълго търсели актриса за главната роля. От ролята се отказали Джулия Робъртс, Мег Райън и друг актриси. Тогава Верховен решил да покани Шарън Стоун, с която вече работил във филма „Зов за завръщане“.
Самата актриса се съмнявала, че ще я изберат: „Всички знаеха, че в „Първичен инстинкт“ ще играе звезда. А аз по това време бях звезда само в „Полицейска академия 4“. Ето защо нейният хонорар бил доста скромен – 500 хиляди долара.
В този момент Шарън Стоун била на 34 години, кариерата й не била успешна и актрисата се съгласила на всички условия на режисьора. Знаменитата сцена с разпита на Катрин Трамел в полицейския участък не присъствала в сценария.
Този епизод бил подсказан от режисьора, който си спомнил подобна сцена на съблазняване от своята младост. Режисьорът убедил Шарън Стоун да снима сцената без бельо, тъй като бялото щяло да бъде твърде ярко в светлината на прожекторите.
Актрисата се съгласила, но не подозирала, че режисьорът ще избере специален план на заснемане. За това, че камерата снимала под полата й, Шарън Стоун научила от пресата, когато вече нищо не можело да се промени. В гнева си тя ударила шамар на режисьора. Но точно тази сцена й донася световна слава.
Скандалите съпровождали филма и след премиерата: Режисьорът бил обвинен в хомофобия и в САЩ имало митинги за това, че филмът съдържа отрицателни стеротипи за лесбийките.
За да получи разрешение да се показва по кината, филмът трябвало да се премонтира 14 пъти. Можем само да гадаем каква е била първоначалната версия.