Войник се върнал вкъщи от война. Той позвънил на родителите си от летището: „Мамо и татко, най-накрая се връщам у дома, но искам да ви помоля за една услуга. Имам един приятел и искам да дойдем вкъщи с него“.
„Разбира се“ – отговорили те – „С радост ще се запознаем“.
„Но има нещо, което трябва да знаете“ – продължил синът. „Него го раниха тежко в битка. Настъпи мина и изгуби ръка и крак. Няма къде да живее и искам да живее с нас“.
„Много съжаляваме да го чуем, синко. Може би можем да му помогнем да си намери жилище“.
„Не, аз искам да живее точно с нас!“
„Сине – казал бащата. – Ти не разбираш какво искаш. Всеки човек в такова състояние ще бъде голяма тежест за нас. Вече имаме утвърден живот и не искаме нещо да го наруши. Мисля, че просто трябва да се прибереш вкъщи и да забравиш за този младеж. Той ще намери сили да се справи с този проблем“.
В същия момент синът затворил телефон. През следващите дни от него нямало нито вест. След няколко дни получили обаждане от полицията. Синът им загинал, падайки от последния етаж на строяща се сграда.. Полицията клоняла към версия, че сам го е направил.
Разбитите от мъка родители отишли да познаят тялото на сина си. Виждайки го, ги сковал ужас. Той имал само един крак и една ръка.