Дадох ти твърде много шансове. Дадох ти толкова време, колкото искаш, за да „подредиш себе си“. Давах ти пространство. Стоях настрана от живот ти, надявайки се, че един ден ще се върнеш при мен.
Но това беше проблемът. Защото ти никога не си възнамерявал да бъдеш с мен. Никога не си имал добри намерения към мен и се наложи да разбера това с горчив опит.
Осъзнах това, докато те чаках. Докато ти намирах оправдания. Докато се надявах, че ще дойдеш при мен, гледайки всеки път как отиваш при друга.
Животът е низ от уроци. Хубави и лоши. Но сега искам да ти предам един урок, който трудно ще приемеш.
Може би сега не го осъзнаваш, но рано или късно ще разбереш, че си сгрешил. Имал си нещо толкова честно и истинско, нещо, което повечето хора търсят през целия си живот, и си го изпуснал.
Всичко, което каза и направи, нямаше смисъл. Това бяха просто празни думи. И може би след всичко това сърцето ти е също толкова празно.
Но повече не искам да ти давам повече, с отколкото можеш да се справиш. Повече не искам да ти давам нищо. Не съм идеална и никога не съм се смятала за такава. Но едно нещо знам със сигурност: сърцето ми е много по-голямо, добро и силно от твоето. И знам, че след всичко това, когато тази драма приключи, аз отново ще обичам.
И ти.
Макар че кой знае какво ще получиш. Но ти обещавам, че рано или късно ще се сетиш за мен и ще съжаляваш, че си бил толкова близко. Ще съжаляваш за това, което е трябвало да държиш здраво в ръцете си, а не да го изпускаш.
Аз не мога да променя случилото се. И най-важното – не мога да променя теб. Но искам да знаеш, че с мен всичко ще бъде наред. Скоро ще станеш само спомен, мимолетна мисъл, нещо незначително. Като прелитащ покрай мен пътен знак.
Независимо колко съм искала да си мой, ти доказа, че не си струваш. Не мога да променя това и сега, когато всичко е казано и направено, зная, че вече не го и искам.