И така, през 2015 година овдовях. Съпругата ми загина трагично, останах само с нашата любима дъщеря. Какво да прави възрастен мъж с малак (2 годишна) дъщеря? Да се остави на пиенето от мъка и да се сбогува с детето или да го даде на приемен родител и да продължи сам напред?
Реших да търся нова майка. Още повече, че вече бях на 30 години.
Регистрирах се в сайт за запознанства. В информацията написах, че имам свой бизнес, сложих свои снимки, снимки на вилата си, дъщеря ми не исках да я изваждам на показ. Като статус написах, че си търся жена (може с деца) за създаване на здраво семейство.
Проблем, както разбирате, с категорията „разведени с ремарке“ нямах. Или както ги наричах тогава „неразбраните майки“. На седмица си пишех стабилно с по-три жени, някои открито се зарибиха. Макар да беше много непривично да общувам с други жени, тъй като обичах съпругата си и я обичам, но все пак започнах подбор.
За кратко време създадох шорт-лист и започнах да каня на срещи. Дори си започнах отделен дневник на таблета и записах там всичко, което трябваше да си спомня.
С всички момичета всичко вървеше добре до… ТОЧНО ТАКА!!! До момента на появата на хоризонта на моята дъщеря!
И тук не разбрах какво не е наред? Исках да науча от тях какво не е както трябва, защо всички посърват след появата на дъщеря ми, едва ли не искат да избягат от срещата и си променят физиономията, когато изведнъж заговоря за нея?
Колко и да е странно, някои си казваха нещата направо, че рядко жена иска да възпитава чужди деца и изброяваха още причини.
Ама как така? Природата ми протестираше. Ти не си мъж, ако не можеш да обичаш чуждо дете, а твар, не прави деца, ако не можеш да обичаш чуждото и т.н.
А кои сте вие тогава уважаеми и „неразбрани майки“? Защо мъжете са длъжни да обичат вас и вашето чедо с цялото си сърце, а вие да не сте длъжни никому? Така разбрах от първо лице за термина „разведена с ремарке“ и разбрах, че това не е социален статус, а мисловен образ, типаж.
Happy END?
На следващата година отново се ожених. Избраницата беше 27-годишна симпатична, чаровна и образована девойка. Тя, моята избраница, без да има предишно семейство заобича с цялото си сърце дъщеря ни и получи взаимност (малката я нарича мамо и я обича горещо).
Морал?
Няма такъв, по-точно има, но е размазан като конфитюр по питка с масло – всеки го намира и го усеща на вкус едва след като внимателно подъвчи.
P.S. – онзи ден научих, че ще ставам баща за втори път.