Знаем, че се намираме в съзнание. Или пък не? Нека опитаме да си обясним какво е съзнанието. В много учебници, енциклопедии и книги се казва, че това е висша психическа дейност, присъща само на човека. Но така ли е? Трудно е да се каже. Нека се опитаме да разберем заедно.
Да започнем с един много известен експеримент, който на пръв поглед не е свързан с темата, но не бързайте с изводите.
През 1998 година изследователите Ботвиник и Коен първи провели опити с гумена ръка. Пред доброволците на маса лежала лява или дясна гумена ръка, а „истинската“ скривали от екрана, за да може изпитваният да не я вижда.
После авторите погалвали в синхрон фалшивата и истинската ръка, а след няколко минути участниците заявявали, че всички тактилни усещания всъщност се получават от гумената ръка.
По-късно в експеримента добавили и елемент на „неочакваност“: експериментаторите удряли с чук по гумената ръка, а доброволците наистина се плашели, като някой даже казал, че усетил болка. Експериментаторите успели да излъжат „мозъка“ и „осъзнаването на своето тяло“ на участниците с помощта на малък фокус.
Подобен експеримент провели и през 2007 година. Само че сега целта била да се „отдели“ съзнанието от тестваното тяло. Нарекли го Out-of-body experience (OBE).
Сложили на човек очила за виртуална реалност, недалеч от гърба му имало камера, която предавала изображенията върху очилата. После експериментаторите „ръчкали“ в гърдите доброволеца с пръчка и след това правели същите движения и пред камерата.
В крайна сметка: изпитваният „преместил“ себе си с няколко метра напред. Разбира се, важна роля тук изиграло разногласието между тактилната и зрителната информация, която подвежда мозъка. Но същността остава една: нашето вътрешно „аз“ е повярвало, че се намираме два метра напред и никъде другаде.
Интересен експеримент с помощта на оптогенетиката провели в Института по психология РАН в Москва. Заек в клетка трябвало да натиска малък педал, като в замяна в купичката му падала малко храна.
Изследователите изяснили кои неврони се активират при натискането на педала и ги „свързали“ с механизма на „поява“ на храна. Тоест заекът не трябвало да натиска никъде, за да получи храна, достатъчно било да „активира“ нужната област на мозъка.
Удивително, но заекът започнал да го използва! Той вече предизвиквал отново и отново нужните усещания (може би си е представял как натиска педала?). И сега учените ги вълнува само един въпрос: може ли да наречем това съзнание? Той вече знаел какво се изисква и дори е възможно да го е осъзнал.
А що се отнася до „локализацията“ на съзнанието ти в мозъка, може да се каже, че е доказано, че неговото местонахождение се намира в кортикоталамичния път. При стимулирането на пътя на човек в „безсъзнателен“ живот (примерно в кома), у пациента се появяват някакви отгласи на съзнанието, но след спиране – и проблясъците изчезвали.
Ако обобщим, може да кажем, че може би никога няма да разберем какво е да бъдеш прилеп. Но да не стигаме толкова далеч, ние даже не знаем какво е да бъдеш друг човек. Възможно е „проблемът“ със съзнанието да си остане нерешен, важното е всеки от нас все пак да е „бил в съзнание“ през целия си живот.