Всеки празник се състои от песни, танци, разговори с приятели. Добро допълнение е „живата“ музика. За нея може да си викнете китарист или цигулар. Но особено колоритно е присъствието на саксофонист. Звученето на този прекрасен инструмент може да се сравни с лек бриз, с дъха на море.
Историята на създаването на саксофона е доста интересна. Всичко започнало преди много лета, в далечната страна Белгия. Била 1815 година.
Отиваме в семейството на белгийски специалист по музикално оборудване. Шарл Сакс се преместил в столицата Брюксел. И ето, че му се наложило да посрещне самия крал. В дилижанса, редом до тях, седят шестте му синове и съпругата му.
Предложили му място на придворен майстор. За военните оркестри на краля трябвало да се изготвят голямо количество музикални приспособления. Шарл можел да направи това най-добре от всички.
Цели дни минават в работа. Сравняват се звучене, тоналности. Работата на баща си с голям интерес наблюдава най-големият син Адолф Сакс. Той е само на 5 години, но вече сам си издълбава играчки от дърво.
Повече от всичко го влече точно там – в работилницата. Той наблюдава как баща му ловко изработва, шлифова клапана. Малчуганът се опитва да помогне, според силите си. Започва да придобива умения…
Настъпващата нова 1838 година носи със себе си нови надежди и планове за бъдещето. Порасналият през това време Адолф Сакс е допуснат от баща си да управлява работилницата. Вече има някои собствени разработки. Сега мислите са заети.
Адолф отдавна бил обърнал внимание, че при изпълнение на симфоничния оркестър се използват високите и ниските регистри. На него му се искало да създаде инструмент, който да звучи в средната тоналност.
Образецът лежал до него. Трябвало да го покаже на влиятелни хора преди да пристъпи към масово производство. Желателно е за изобретението му да научи целия свят.
Културният център на Европа по онова време се намирал във Франция. През 1842 година младият белгиец посетил Париж. Там срещнал своя стар приятел – Хектор Берлиоз, който бил не само известен композитор, но и имал връзки в пресата.
Сакс демонстрирал своето изобретение, изсвирил мелодия. Приятелят му бил очарован.
На следващия ден на първа страница на парижките вестници се появила статията „Музикалните инструменти на Сакс“. Началото било положено.
Днес това музикално чудо може да се види не само по концерти. Саксофонът звучи и на сватби, юбилеи, празнични вечери. Тогава неговата употреба била ограничена.
Четири години по-късно, след среща с приятели, новият музикален инструмент намерил приложение във военните оркестри на Франция. Постепенно започнали да го използват за отделните симфонични партии.
С появата на джаза той заел заслуженото първо място. Сложно е да си представим музиката без звученето на този замислящ и романтичен другар.