Мой познат рекламист ми разказа как са снимали реклама с таралеж. По сценарий таралежът трябвало да се затича до ябълката и я да помирише. Намерили таралеж, докарали го в студиото.
Но таралежът се свил на кълбо и лежи. Уговаряли го, примамвали го с ябълката, само дето не танцували… Нулев резултат. Животинчето се завъртало на другата страна, понякога подавало носа си и пак се свивало.
Така се мъчили няколко дни, след което се обадили на познат специалист по животните. Той им казал: „Обдухайте го и ще се размърда“. Речено-сторено, взели сешоар, започнали да го обдухват и наистина – таралежът се изправил и рязко избягал под някоя мебел.
Започнали да бягат зад таралежа с все сешоара. Подгонили го към ябълката, но таралежът я подминал с отвращение (едва не я наплюл) и продължил да бяга.
Пак звъннали на специалиста. Той ги изслушал и се разхилил: „Работата е ясна, таралежите не ядат ябълки. Те ядат месо. Намажете ябълката му с кайма, нещо такова. Няма да я изяде, но поне ще се заинтересова“. Намазали я – таралежът започнал да се поспира, да подушва ябълката. Ур-р-ра!
И ето го финалния момент – окончателното заснемане на рекламата. В единия ъгъл на стаята момиче загрява сешоара, в другия някой размазва по ябълката къс сурово месо. „Внимание! Снимаме!“
Момиче на четири крака тича след таралежа и му обдухва задника със сешоар. Таралежът, тихо псувайки на своя език, се измъква от нея, опитвайки се да се скрие под гардероба. Друг го гони с ябълка. Пробягвайки покрай ябълката, таралежът се спира за секунда и се опитва да оближе месото по нея. „Заснето!“
А по телевизията всичко е така трогателно…