Когато се срещнахме за първи път, аз си мислех, че ни е съдено да бъдем заедно. Да, звучи изтъркано и старомодно, но точно така се чувствах в този момент. Един поглед върху теб се оказа достатъчен да разбера, че Бог е отговорил на молитвите ми.
Ти ми отвърна с взаимност: летяхме в облаците, наслаждавахме се на нереалността на случващото се и на изпълващите ни чувства. Всеки път, когато те поглеждах, в стомаха ми пърхаха пеперуди. Ти пробуди в мен любов и ми даде да разбера, че мога да ти се доверя.
Милите съобщения, честите обаждания, вълнуващите срещи, живеехме такъв живот, сякаш утре никога няма да настъпи. Плахо целувах шията ти, докато ти ме прегръщаше, постоянно се държахме за ръце, като не искахме да се пуснем един друг нито за секунда и внезапно разбрах, че съм открила любовта на живота си, разкривайки душата и сърцето си.
Нямаш представа колко ми липсваше и исках да се отдам на връзката ни без остатък. Знаех, че белезите от предишните ти връзки са те накарали да загубиш вяра в любовта и затова се стремях да бъда пределно честна с теб. Но за съжаление точно моята откровеност ме раздели от теб.
Може би ти не забрави за бившата си и искаше да бъдеш с нея, а аз станах балсам за твоите душевни рани след болезнения разрив.
Ти знаеше колко се страхувам да се доверя на някого и все пак ме прегръщаше, като се преструваше, че си Единствения за мен. Мисля си, че просто глезеше своята гордост и тщеславие за моя сметка. Да, аз съм виновна за своята наивност, смятайки, че краткото време, което прекарахме заедно, е запълнило празнината в сърцето ти.
Извинявай, но не мога да остана приятел с теб, както ти предложи. Разбираш ли, никога няма да дружа с този с когото искам отношения.
И все пак, съм щастлива и благодарна, че отново усетих тези емоции с теб. Ти ми помогна да разбера колко важни за мен са моите приятели. Те ме подкрепиха, когато се разпаднах на парчета. Нямаше да бъда толкова силна, ако не беше ти, благодаря ти за това.
Просто искам да лажа, че някога ти беше моето „да“, макар да останах за теб само „може би“.